Този сорт лози произхожда от Южна Франция.

В областта коняк постепенно измества сорт Фол бял. Отглежда се много и в Тоскана, Италия, където го наричат Требиано (Trebbiano), затова мнозина са на мнение, че неговата родина е там. Добре вирее също в България, Молдавия, Канада. Той става известен още през 1302 г., когато го описва италианският ботаник Пиер Креченци. Наричат го още Мюскадел (Muscadelle), той често се добавя в неголямо количество при асамблажа на белите вина. В известно количество, добавен към грозде от червени сортове, влиза в състава на прочутите вина “Кианти”. Този сорт, от който в района Арманяк има около 11 250 ха (75 % от площта на лозята), добре приспособен към местните почви, е устойчив на студ, адаптиран към оидиум и сиво гниене, и е сравнително устойчив на суша и много родовит – от един хектар се получават до 100-150 хл вино. Требиано е един от основните сортове, от който се получава “Арманяк”.

  • Агробиологична характеристика– отнася се към групата на къснозреещите сортове (гроздето му узрява в края на ІХ- началото на Х). Гроздът е средно голям до голям, крилат. Зърното е малко, почти сферично, покрито със средно дебела, жилава, жълто-зелена с восъчен налеп кожица. Изресяване и милерандаж при този сорт не се наблюдават. Има афинитет към разпространените в страната подложки, но най-подходяща за него е 41 Б.
  • Технологична характеристика– в консумативна зрялост гроздето натрупва около 18-21% захари и съдържание на титруеми киселини- 7-9,5 г/л. Гроздето има добра захарност, която достига 24-25% и висока киселинност. Вината от него са с фин вкус и бързо развиват букет, но не подлежат на развитие при стареене. У нас се използва предимно за дестилатни виноматериали.
  • Устойчивост– лозите са слабо устойчиви на ниски зимни температури и суша, но притежават добра устойчивост на оидиум и сиво гниене.
  • Добив– отличават се с добър растеж и много добра родовитост (средният добив от декар е 1000-1500 кг). В района на Поморие и Бургас от него се получават виноматериали за получаването на бренди („Ахелой”).
  • Лист — голям, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре неопределено, с едро мехуреста повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки до средни, затворени, с яйцевиден отвор и със закръглено дъно. Долните врязове са плитки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа, понякога по-светло оцветени. Нерватурата отгоре и отдолу е светложълтеникава. Дръжката е средно дълга, светлозелена, гола. Есенната окраска на листа е жълта.
  • Цвят — двуполов. Грозд — голям, коничен, разклонен в основата, крилат, полусбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена цялата, жилава. Зърно — почти дребно, сферично, зеленикавожълто (при презряване порозовява) с дребни, редки точици. Ципата е прозрачна, дебела, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с малко конусовидно ложе и къса четчица.

Юни блан е много късен винен. Гроздето му узрява през първата половина на октомври. Предпочита леките песъчливо-глинести почви, където проявява своите ценни качества. Има силен растеж, много висока родовитост и висок добив. Афинитетът му към разпространените у нас подложки е добър. Чувствителен е на студено е сравнително устойчив на суша. Гроздето му не се напуква и почти не загнива. Поради високата си киселинност от гроздето му се получават висококачествени конячни виноматериали, които бързо узряват. В провинцята Шарант и Арманяк (Франция) той е изместил други сортове като Фол бял, за производство на коняци и арманяк.

ЗАПИТВАНИЯ ЗА НАЛИЧНОСТ И ПОРЪЧКИ - МОЛЯ ПОПЪЛНЕТЕ ФОРМАТА: